Една възрастна жена много обичала да дава на просяците, почукали на вратата и най-лошото ядене. Нейната снаха забелязала това и плахо посъветвала свекърва си:

-Мамо, не давай на бедните хора най-калпавата храна- това е грях!

-Защо да е грях?- попитала бабата.

-Защото, каквото даваш, това и получаваш.

Възрастната жена не послушала умната си снаха и продължавала да дарява на бедните клисав хляб, мухлясали орехи, старо сирене и развалени плодове.

Една вечер тя имала съновидение. Старицата видяла себе си да върви по дълъг и добре осветен коридор. От двете му страни имало полуотворени врати, на всяка от които висяла табела. Жената прочела на тях името на близки хора, както и това на снаха си. Надникнала в отредената стая за младата си снаха и видяла една отрупана с храна и напитки маса. Бабата затърсила по коридора вратата със своето име. Скоро я намерила. Нетърпеливо я разтворила докрай и бързо влязла вътре. Стаята  била студена и полутъмна. В средата стояла разкривена малка маса без един крак. На нея върху изпокъсана покривка имало комат сух хляб, няколко костеливи маслини, две гнили смокини и коричка вкаменено сирене. Жената толкова се потресла от видяното, че се събудила, обляна в пот. На никой не разказала за съня си. От този ден нататък, обаче, старата жена се променила и станала щедра към нуждаещите се.